Вкусотиите на Рени

Преди време хлапето на едно приятелско семейство ми каза, че не иска да остане да нощува у нас, защото не мога да правя толкова вкусни еклери като майка му. Сега смело мога да го поканя отново – Сашко, заповядай да ми гостуваш с преспИване, защото вече се научих как се правят тези вкусотии

Еклерите са десерт, който много уважаваме в къщи, но така и не смеех да се захвана с направата им, защото очаквах да е голямо омазване в къщи. Е, кухнята ми е порядъчно нацапана, но удоволствието от получения резултат компенсира това. Рецептата, по която правих еклерчетата е взета от сп. Кулинарен журнал, бр. 1/2009 г. За крем реших да използвам крем Оле на д-р Йоткер, защото много си го харесваме.

Та ето и рецептата за тестото на профитеролите:

за 50 бр.

500 мл вода
200 мл олио
500 гр. брашно
8 яйца

Олиото и водата се слагат да заврат, след това се свалят от котлона и към тях се добавя брашното. Разбърква се добре и се оставя да изстине. Когато сместа е охладена достатъчно се добавят яйцата едно по едно и се разбива добре. Получената смес се шприцова или се слага с лъжица върху намазана с олио или застлана с пекарска хартия тава. Пекат се в предварително загрята фурна на 190°С.

След като се охладят добре, готовите профитроли се пълнят с крема с дълга и тънка приставка на шприц.

Отгоре може да се украсят с разтопен шоколад.

До нови  срещи

Tags: еклер, крем, профитероли, шоколад

Да се върнем отново към моята страст – сладките неща. Днес се двоумях какво да приготвя – касата или руло и победител в дилемата ми е Шведско руло с крем от сирене Крема, сметана и сладко от вишни. Ето и пълната рецепта:

за рулото:

75 гр. самонабухващо брашно
3 яйца
1 ч. л. ванилова есенция
90 гр. захар

за крема:

300 мл сладкарска сметана
1 пакетче сирене Крема
3 с.л. пудра захар
1 ч.л. ванилова есенция
4 с.л. сладко от вишни

за поръсване:

мляни лешници
бял шоколад
млечен шоколад

Белтъците се разбиват с 1 с. л. захар. В друга купа се разбиват жълтъците със захарта и есенцията. Към тях се добавя брашното и отново се разбива хубаво.  Лъжица по лъжица се добавя белтъчния сняг и се разбърква внимателно, за да не спадне. Сместта се изсипва в правоъгълна тава, постлана с пекарска хартия и се пече в предварително загрята фурна на 220°С. Когато се извади се отстранява хартията, навива се веднага на руло и се завива с кърпа, за да омекне. Оставя се така до пълно изстИване.

В купа се разбиват сиренето Крема, пудрата захар и ванИлията, докато стане на трохи. Към тях се прибавя сметаната и се бърка до получаване на гладък и твърд крем. Разделя се на две части и към едната се добавя сладкото от вишни, след което отново се разбърква добре. С тази смес се маже вътрешната част на рулото и отново се навива. С останалата част от крема се маже рулото отвън и след това се наръсва с натрошените лешници и рендосан шоколад.

Да ви е сладко 

Tags: лешници, шоколад, руло, сладко от вишни, сирене крема, сметана

Тъй като отдавна не съм качвала солени неща, а и за да не си помислите, че в къщи се храним само със сладкиши и торти, днес реших да кача едно панирано предястие – панирано цедено мляко. Правено е за конкурс на сп. Кулинарен журнал и затова не е качвано тук по-рано.  За пръв път опитах тази вкусотия в едно заведение в кв. Люлин – Адашите. Ето и рецептата:

1 опаковка цедено кисело мляко
китка копър
китка магданоз
1 скилидка чесън
сол на вкус (първо нека се опитва млякото, защото съм попадала на цедено мляко с добавена сол)
за панировката:
1 яйце
щипка сол
2 лъжици брашно
малко бира (докато се получи гъста кашичка)

Подправките се нарязват на ситно и се добавят към млякото. Ако е необходимо се посолява.
В дълбок съд се разбиват добре съставките за панировката.
От млечната смес се оформят топки с лъжица и се потапят в панировката. Пържат се в добре сгорещена мазнина до получаване на златиста коричка.
Ако се притеснявате да не се разкъсват топките при пържене, може да се оформят върху фолио, което се поставя в камерата, за да замръзне. След това всяка топка се поставя в панировката и нататък процедурата е ясна.
* Пържи се с повишено внимание, защото много пръска. Хубаво е около котлона да е застлано с вестници, за да си спестите търкането 

Поздрави,

Рени

Tags: кисело мляко, копър, панирано мляко, панировка, предястия, мляко, мерудии, чесън

Още от ранно детство, когато сладките и сладкишите се правеха основно по празници,  едно от любимите ми лакомства за Коледа бяха  курабиите с мас. Помня как баба замесваше такива количества, че обитателите на триетажна къща се борехме с тях в продължение на поне седмица. И до ден днешен свързвам празника с наличието на тези вкусни, поръсени със захар курабии, затова и всяка година по това време замесвам по една солидна доза от тях.

Ето какво ми е необходимо за направата им:

200 гр. мас
250 гр. кисело мляко
150 гр. захар, плюс още за поръсване
2 яйца, плюс 1 жълтък за намазване
1 есенция ванИлия
1 ч. л. сода бикарбонат
1 к. л. амонячна сода
кората на един лимон
брашно

Маста се размеква на микровълнова фурна за около минута. Не трябва да е втечнена, а омекнала. Лимонената кора се рендосва на ситно ренде. Всички съставки се омесват до меко тесто. Остава се да престои за половин час и след това се разточва на кора с дебелина около 1 см.  Нарязва се с желаните фигурки, може да се ползват както форми за курабии, така и със стъклена чаша, която предварително е омазнена. Курабиите се намазват с разбит жълтък и се поръсват със захар.

Курабиите се пекат в предварително загрята на 200°С фурна до леко порозовяване.

Да ви е сладко!

* Можете да замените маста са масло, но не са толкова меки.

** Може да се използва ванИлия на прах, но течната на йоткер е с определено по-силен аромат.

Tags: класически курабии, курабии, курабии с лимон, мас, масло

За кварталното коледно парти  тази година на мен се падна да притогвя две салати и тортата. Реших тортата да е  с по-детска визия, защото все пак основно заради децата се прави самата сбирка. Идеята ми беше да са по-малки фигурки, за да не се наяждат само с декорацията, а и за да са повече и да стигнат за всички присъстващи деца. За блатове обаче, избрах любимите си – много шоколад, ядки и масло. А ето и рецептата.

за блатовете:

300 гр. млечен шоколад
300 гр. масло
300 гр. захар
150 гр. лешници
150 гр. орехи
7 големи яйца
75 гр. самонабухващо  брашно или обикновено, с добавена чаена лъжичка сода

за крема:

500 гр. сладкарска сметана
250 гр. сирене маскарпоне
1 есенция ванИлия

за покритието:

1 пакет бонбони машмалоус (200 гр)
2-3 с.л. вода
300-400 гр. пудра захар
малко маргарин
бои

Ядките се смилат в приставката чопър на пасатор (колкото може по-дребно). Маслото и шоколада се разтварят на водна баня. В голяма купа се разбиват яйцата с пудрата захар. Към тях се добавят една по една всички съставки за блата, като след всяка се разбива хубаво с миксер. Сместта се разпределя в три застлани с пекарска хартия тави с диаметър 22 см. Блатовете се пекат на 190°С в предварително загрята фурна. Ако имате вентилатор към фурната, не го включвайте, за да не бухне блата в средата. След като се изпекат се внимава с ваденето от тавата, защото е лесно трошливо.

В голяма купа се разбива сметаната и преди да е станала много гъста се добавят есенцията и маскарпонето. Бие се до гъст и твърд крем.

И сега най-важната част – покритието. Всъщност, самата торта се започва именно с него, защото то трябва да отлежи поне 6 часа в хладилник. За съжаление аз нямах това време и си личи, че самото покритие е като на шупли, а освен това се късаше много лесно и полепваше по ръцете. И така!

В стъклена купа се изсипва съдържанието на пакета бонбони и се добавят 2-3 с. л. вода. Загрява се в микровълновата за 20 секунди и се разбърква със силиконова лъжица. Отново се загрява за 20 сек. и пак се разбърква. Това се прави до получаването на втечнена смес, която се тегли на конци. В пластмасов съд се пресява пудрата захар и в нея се изсипват бонбоните. Омесва се тесто, което да не лепне, но и да не е много твърдо. Ако лепне се добавя още пудра захар, ако е твърдо – вода. Накрая се оформя като топка, намазва се с маргарин съвсем леко и се увива във фолио. Както вече споменах – отлежава в хладилника поне 6 часа. Това тесто може да се боядисва както с четка (елхичката и шапката са по този начин), така и с капване на боя в него и размесване. В моя случай прибягвах и до боядисване с четка, защото исках малко по-наситени цветове.

След като тортата се сглоби с крема, се намазва с фин слой отвън по стените и отгоре. Тортата се прибира във фризер или камера, за да се полу-замрази. Когато се поставя покритието върху нея тя трябва да е добре стегната.

За украсата на тортата всеки може да използва въображението си и да я направи според повода

Tags: лешници, коледна торта, орехи, машмалоу, масло, маскарпоне, Коледа, торта, шоколад, сметана, ядки