Днес няма да давам рецепта, а само ще
споделя защо останахме без торта с великденски мотиви. Оказа се, че тази
година датата на сватбата ни съвпадна именно с този голям празник.
Имахме леко комична ситуация, защото и двамата със съпруга ми бяхме
забравили за личния ни празник. Добре, че свекърва ми помни повече
датите от нас, та ни подсети точно, когато обсъждах идеите си за
великденската торта… И така, решихме да направим една семпла “сватбена” торта.
За съжаление, така сплетени халките не си личат особено на снимката, но за следващата година ще се постарая да се поправя.
Е, това е от мен за сега. Пожелавам си
след 60 години отново да пусна такава тема, но с много подобрения и
повече помощници в кухнята
Както обещах, тези дни ще има още
споделени рецепти, свързани с Великден. Този път ще покажа рецепта,
правена заедно с Илия. Този път козунакът ни стана наистина пухкав и
много вкусен, благодарение на главния помощник, който снощи и тази
сутрин “би” тестото.
Ето какво е необходимо за направата на две плитки:
20 гр. мая
150 гр. захар
1 ч. ч. стафиди
100 мл ром
250 мл мляко
2 яйца и 1 жълтък (за намазване)
кората на 1/2 лимон
кората на 1/2 портокал
1/2 ампула есенция ванИлия или ром (по ваше желание)
около 500 гр брашно
100 гр. масло
100 мл олио
1/2 ч. л. сол
за поръсване:
захар
филирани бадеми
Маята се разтваря в хладкото мляко с
малко брашно и захар и се оставя да шупне добре. В това време се
подгравя метална тава във фурната. Докато е още топла в нея се пресяват
брашното и солта. Към тях се прибавят ситно рендосаните кори, есенцията и
маслото, наситнено на малки кубчета. Прави се кладенче и в него се
изсипват маята и яйцата. Омесва се меко и на този етап доста лепкаво
тесто. Оставя се покрито под влажна кърпа, за около час.
Тестото не трябва да втаса много, а
просто да “отдъхне”. В това време се накисват стафидите в ром и се
оставят до следващото месене на козунака.
Върху солидно набрашнен плот се изсипва
тестото и към него се прибавят вече накиснатите стафиди. Меси се до меко
тесто, като през цялото време, ръцете се намазват с олио, за да не ви
лепне. Когато получите меко, но съвсем леко лепнещо тесто, намазвате
хубаво работния плот с олио и започвате “биене” или хвърляне на тестото
със средна сила върху плота. Ако и вие имате помощник мераклия, ще ви
бъде съвсем леко в този етап. Колкото повече биете тестото, толкова
по-добре. Или с други думи казано, правите това докато ви омръзне, след
което прибирате тестото в дълбок съд, намазан с олио и отново покривате с
кърпа. Това тесто трябва да удвои, а ако имате търпение и да утрои
обема си.
Когато е добре втасало, тестото се вади
отново на намазнен с олио плот. Омесвате го отново, а след това правите
последното биене на козунак. Накрая, тестото се разделя на две части,
като всяка от тях се дели на 3 парчета и се оплита като плитка. Прибира
се в дълбока правоъгълна тава за хляб и се оставя покрито под влажна
кърпа, за да втаса отново. Ако искате стените на козунака да са гладки,
можете да постелите тавите с хартия за печене. Козунакът се оставя да
втаса, докато стигне горния ръб на тавата. Намазва се с разбит с олио
жълтък, поръсва се с филирани бадеми и захар и се поставя да се пече в
предварително загрята на 180°С фурна за около 40-50 минути. За да не
потъмнее много горната кора, се покрива с алуминиево фолио.
Пожелавам на всички Светли Празници и много положителни емоции!
Наближава един от най-важните за
християните празник – Великден. У нас, както предполагам и в много
домакинства, кипи усилена подготовка за празника. Тези дни в блога си ще
качвам само рецепти, свързани с подготовката ми за Великден. Днес
приготвих класическите курабии, но няма да пускам отново рецепта за тях,
защото вече съм я публикувала. Другото, което приготвих е едно отдавна
планувано от мен Панетоне. Този път обаче, той е с много шоколад.
А ето и необходимите продукти за направата му:
350 гр. бяло брашно
25 гр. какао
1/2 ч. л. сол
50 гр. захар
15 гр. свежа мая
250 мл хладка вода
25 гр. масло
75 гр. шоколад
масло за намазване на готовия Панатоне
Маята се разтваря с лъжичка брашно и
лъжичка захар в хладката вода и се оставя да шупне хубаво. В дълбока
купа се пресяват брашното и какаото. Хубаво е да се използва горчиво
какао, за да придобие приятно кафяв цвят, но тъй като в моя случай Илия
ще участва в яденето на козунака, аз избрах Нескуик и съответно, цветът
не е толкова кафяво, но пък ухае добре на какао. Добавя се солта и
захарта, размесва се добре и се прави кладенче в средата. В него се
изсипва шупналата мая и се омесва хубаво. Тестото е лепкаво, но това не
трябва да ви притеснява. Можете да използвате миксер с приставки за
тесто.
Маслото се разтопява и се оставя малко,
за да не пари. Добавя се към тестото и се разбърква отново добре.
Тестото се оставя в купата, покрито с фолио, за да удвои обема си.
Когато е добре втасало, тестото се
омесва върху набрашнена повърхност, като към него се добавя ситно
нарязаният шоколад. Вече омесеното тесто се поставя в дълбока тава с
диаметър 15-16 см и се оставя да се надигне до ръба на тавата. Намазва
се с разтопено масло и се слага да се пече в предварително загрята фурна
на 220°С за около 10 минути. След това фурната се намаля до 190°С и се
пече за около 30 минути.
Това беше от мен за днес. Сега въпросът е
как да опазя всичко от Илия, защото курабиите застрашително намаляха, а
вече почна да наглежда и панетонето
Преди време една приятелка, с която се
запознах покрай списание Кулинарен журнал, ме попита дали знам добра
рецепта за браунис. В интерес на истината до този момент само оглеждах
по книгите, които имам рецептите за сладкиша, но така и не бях опитвала
да правя. Не, че ме е страх да се захвана с него, но винаги като го
погледна и ми се вижда страшно много шоколадът вътре. А ние като има
нещо много шоколадово, докато не свърши, не затваряме хладилника. Затова
и се старая да избягвам приготвянето на рецепти с много шоколад. Но
днес ми дойде едно силно шоколадово влечение и реших да зарадвам
семейството си с една рецепта на браунис. За моя радост, в родният ми
край приготвят необходимия за рецептата ми трахун, или познат по цял
свят като фъстъчено масло. И така, един буркан, закупен от баща ми
стоеше и очакваше да бъде започнат, а единствената рецепта, която зная
от родителите си е за течен шоколад с трахун. Искаше ми се нещо различно
и ето, че намерих къде да употребя част от него Стига съм се обяснявала. Ето и рецептата, по която направих сладкиша.
необходими продукти:
125 гр. масло
150 гр. светло кафява захар
50 гр. тъмен шоколад
2 с. л. фъстъчено масло
2 средно големи яйца
100 гр. самонабухващо брашно
50 гр. орехи
за заливка:
125 гр. тъмен шоколад
50 мл течна сметана
В касерола или друг подходящ за
загряване съд се разтопяват на слаб огън маслото, захарта и шоколадът.
Сместа се оставя да се охлади, а в това време се разбиват яйцата, ситно
натрошените ядки и фъстъченото масло. На тънка струя се добавя
шоколадовата смес, като в това време се разбива с миксер. Последно се
добавя пресятото брашно и отново се разбива хубаво, докато се усвои
добре.
Сместа се изсипва в намазана с олио и
застлана пекарска хартия, квадратна тава (20 на 20 см.). Пече се в
предварително загрята фурна на 180°С. Пече се около 30 минути (проверява
се с клечка за зъби в средата дали е готово).
Изпечения блат се охлажда върху скара.
В касерола се загряват сметаната и
шоколада на много бавен огън до получаването на хомогенна смес. Оставя
се да се охлади и след това се залива блата.
Да ви е сладко
Поздрави,
Рени (…Илия е в изчакване от градина, за да помогне в изяждането )
Ето ни отново на линия с нещо наистина
много вкусно, ароматно и зареждащо с празнично настроение. Това, което
приготвих този път е по рецепта от любим блог на един прекрасен кулинар и
фотограф – Руми, или ако трябва да го илюстрираме, би изглеждало по
този начин – http://rummylicious.blogspot.com/2011/04/blog-post.html.
Руми твърди, че е професионален фотограф и любител кулинар, но второто й
твърдение лично аз подлагам под голямо съмнение :). С други думи – ако
се откаже от фотографията, гладна няма да остане!
От месец насам виртуалните ми приятели
започнаха да променят въздуха във виртуалното пространство с направените
козунаци и панетоне. Естествено, в къщи също не закъсняхме с
генералните репетиции. Първо спретнах козунак по класическата рецепта,
по която си правя. За съжаление на сутринта ме очакваше един добре
начупен козунак и снимки така и нямаше. Сега, обаче снимах още вечерта,
след изпичането, за да няма изненади рано на другата сутрин И така, моля на вашето внимание, първият ми опит да направя Панетоне:
необходими продукти:
800 гр. брашно (може и повече или по-малко в зависимост от течните съставки)
100 мл вода
20 гр. мая
4 големи яйца
4 жълтъка
160 гр. захар
1/2 ч. л. сол
250 гр. краве масло
5-6 капки портокалова есенция
сок от 1 портокал
сок от 1 лимон
1/2 кора от портокал (рендосана)
1/2 кора от лимон (рендосана)
150 гр. стафиди
100 гр. захаросани портокалови корички
50 гр. ром
Това е дозата за два големи или един голям и 8 малки панетоне.
Маята се разтваря в хладка вода с лъжица
захар и се оставя да шупне. В купа се накисват стафидите с рома (или
друг алкохол по ваш избор).
В дълбока купа се пресява 500 грама
брашно, прави се кладенче в средата и в него се изсипват яйцата,
шупналата мая, портокаловия сок и захарта. Всичко се разбърква добре с
миксер или дървена лъжица и се оставя да втасва, покрито с фолио за
свежо съхранение. Сместа трябва да утрои обема си и да шупне с
балончета.
Към тази смес се прибавят и останалите
съставки, без маслото, стафидите и портокаловите корички. Всичко се
разбърква добре, и постепенно се започва добавянето на маслото на малки
бучки. Полученото тесто се оставя отново за втасване. Ако е много течно,
както се случи и с моето тесто се добавя още брашно, но не трябва да
става твърдо тесто, а да остане лепкаво. Т.е. по-гъсто от кексово, но
по-рядко от козуначено.
Когато отново втаса, сместа се разстила
върху набрашнена повърхност и в него се слагат изцедените стафиди и
нарязаните на ситно портокалови корички. Всичко се омесва добре и се
прибира отново в купата, но този път намазана с олио. Сега купата се
прибира в хладилник и се оставя да престои и да втаса за поне 3-4 часа.
След това втасване, тестото се оформя на
топки (две или повече в зависимост от вашето решение) и се поставя във
форми за панетоне. Тъй като аз нямах такива, увих разтваряема форма за
торти (16 см) и 8 купички от алпака с хартия за печене. Тестото се
оставя за последно втасване, като всяка топка се намазва с масло и се
прави разрез на кръст в средата, където се слага допълнително малко
парченце масло.
Пече се в предварително загрята фурна на
195°С за около 15 минути, а след това фурната се намалява до 180°С и се
пече така още около 40-45 минути. За да не стане много препечена
горната кора, към средата на печенето се покрива с алуминиево фолио.
След изваждане от фурната се намазва отново с масло и се покрива с кърпа докато се охлади.
Ако
искате да впечатлите някого за празника, то това е един много подходящ
вариант, за да го сторите. Може по време на приготвянето му да се чудите
защо не избрахте нещо по-малко лепкаво и цапащо, но определено, когато
го опитате ще разберете, че си е струвало усилието.
Ако имате деца и ви се струва, че няма
да се справите с това детето да се мотае около вас докато приготвяте
всичко, то да ви кажа, че и за това има решение. Давате му миксера с
приставките за тесто и то върши важната работа
Поздрави от Рени и големият ми помощник в кухнята – Илия
п. п. за захаросаните портокалови
корички също можете да видите как се правят в блога на Руми. Този път
няма да давам директен линк, за да можете при търсенето да разгледате
по-обстойно блога. Заслужава си!
